Да се връщам
ми е хубаво.
Да се връщаш -
още повече.
Пийни си от моето
та и аз да се напия.
Да ме обичаш -
обичам понякога.
Да те обичам -
ще ми се.
Загасям фаса си,
запали новия.
Да хубав е живота.
Със тебе.
Да хубав е живота.
И без тебе.
Ще се обадя,
ако си спомним.
Забрави за розата,
има цяла градина.
Ако все пак я откриеш -
Разкажи ми.
Като лисицата съм,
а ти си змия.
Зима е, но ухае на липи.
петък, 4 януари 2013 г.
неделя, 4 ноември 2012 г.
Помниш
Помниш ли, татко, как се казва дъщеря ти и какво ѝ е бащиното име?
Помниш ли, че веднъж дъвка ѝ даде, а на младата майка взе граматиката?
Помниш ли, че диоптъра си също така ми остави, без да търсиш благодарност?
Помниш ли, как ти говорех, сякаш си на небето? А какво ти говорех?
Помниш ли къде и кога си я оставил?
Помниш ли, че тя си мислеше, че не съществуваш?
Помниш ли, че едно чуждо дете ѝ каза, че те познава?
Помниш ли колко рождени дни е празнувала?
Помниш ли доброто, което си направил за нея?
Помниш ли, че обича да се разхожда боса?
Помниш ли, че се опитва да е смела и строга със себе си и никога не успява?
Помниш ли, че така и не се научи да свири на пиано?
Помниш ли, че от водка повръща?
Помниш ли шарената ѝ коса от пубертета?
Помниш ли, че излиза от морската вода с гръб към плажа, като от храм?
Помниш ли, че вечер не заспиваше без светлинка?
Помниш ли, че така и не спря да си гризе ноктите?
Помниш ли, че отказа захарта в кафето?
Помниш ли, че когато е уморена започва спонтанно да плаче?
Помниш ли, как чете текстовете си пред непознати?
Помниш ли, че e влюбчива като необичано дете?
Помниш ли, че веднъж дъвка ѝ даде, а на младата майка взе граматиката?
Помниш ли, че диоптъра си също така ми остави, без да търсиш благодарност?
Помниш ли, как ти говорех, сякаш си на небето? А какво ти говорех?
Помниш ли къде и кога си я оставил?
Помниш ли, че тя си мислеше, че не съществуваш?
Помниш ли, че едно чуждо дете ѝ каза, че те познава?
Помниш ли колко рождени дни е празнувала?
Помниш ли доброто, което си направил за нея?
Помниш ли, че обича да се разхожда боса?
Помниш ли, че се опитва да е смела и строга със себе си и никога не успява?
Помниш ли, че така и не се научи да свири на пиано?
Помниш ли, че от водка повръща?
Помниш ли шарената ѝ коса от пубертета?
Помниш ли, че излиза от морската вода с гръб към плажа, като от храм?
Помниш ли, че вечер не заспиваше без светлинка?
Помниш ли, че така и не спря да си гризе ноктите?
Помниш ли, че отказа захарта в кафето?
Помниш ли, че когато е уморена започва спонтанно да плаче?
Помниш ли, как чете текстовете си пред непознати?
Помниш ли, че e влюбчива като необичано дете?
събота, 20 октомври 2012 г.
във някаква книга прочетох лицето ти
и реших да разгледам думите ти
отнесох ги до себе си
отнесох се самонадеяно
отнесох се...
видях лицето ти в старата тетрадка
дето пишех всичките си откровения,
за тебе писани
и не беше писано
писна ми
стори ми се, че си написал нещо с моя почерк,
но най-хубавите ми стихове са твоите
преписани
измислени
несмлени
подписвам се.
неделя, 30 септември 2012 г.
Ама
Искам да си купя книга. Ама няма пари. Искам да си направя. Ама работя само за себе си. Искам да направя износ на труда си. Ама никой не го иска. Искам хората да ме харесват. Ама съм тъпа и смотана. Искам да съм умна и уверена. Ама малко книжки съм чела.
Абонамент за:
Публикации (Atom)