Стефка и сока

Един фючъринг (тъй била думата за тия неща) с Йорето, започнат и завършен от чичето. Интересното за мен е, че си довършваме идеите много успешно. Мога да кажа, че той (Йорко) пише точно това, което си мисля. И тъй де. Воаля:


Стефка отвори бутилка прасковен нектар и седна на синия диван. Държи го. Дали ще го пие? Едва ли го е взела за украса. Искам да й изпия сока. Без да я съдя. Без да искам нищо повече от това, което би могла да ми даде. Не е задължително да е всичко, или нищо. Малко сок, малко... Ще взема да й купя един. Не искам само да взимам. А ако й дам повече от колкото иска? Изпитвам жажда. Дали тази жажда няма да я удави? Май все искам да давам повече от колкото мога да получа. И в тази моя жажда тръгвам да плувам в непозната посока. Колкото повече си мисля, че знам накъде се давя, толкова повече не знам какво нагълтвам. Дали всичко е заради нейния сок, или моята жажда - не зная. Суша - това е всичко. Живея в пустиня и всеки оазис се оказва мираж. Дали и тя не е илюзия? Дали не си въобразявам, че съм жаден, за да поддържам идеята, че съм жив? Дали това е сокът, който ще смекчи устните ми, ще върне живота в сърцето ми? Ще седна на синия диван и ще я попитам. Още преди да си отворя устата, тя се вкопчи в мен и бутна бутилката в устата ми. Изпих половината. Целуна ме по бузата и се втренчи в мен. Ожаднях.

Понякога се радваш на простите неща и да си доволен от това, което имаш. Понякога ти се иска да си роден аристократ. Понякога си мечтаеш нещата да бяха както ги мечтаеш. Поднос със чаша портокалов сок, порцеланов чайник, стиска дъжд и шепа кашмир. Не, не искаш твърде много.

Фадо

Самота, ти, щедро бреме, ограбила улегналата меланхолия и алчна към вечността. Заливаш ме като въздуха и понякога ти благодаря, защото често си учител, но нерядко и подстрекател. Открадна думите ми точно когато открих, че ми трябват. Обрече ме на глад и тъга, които да нося със себе си като забрадка. Прикри сълзите ми и сама ги избърсах. Протегнах ръце, да те прегърна, но както птицата пропада, щом приеме, че не може да лети, тъй и аз се изгубих в бездната на гордостта. Тъй сладко опиваш, щом сама те потърся. а когато се срещнем случайно, горчилката ми се утаява в желанията ми. Пея за теб, за това, което си ми отнело, мое сладко фадо... А морето си остава далеч.

Малко таковата...

Хората градим живота си. Да = поставяме си цел след цел и ги постигаме, доволни, че можем да кажем, че сме това и това и можем да правим това и това. И всички искат да могат да пътуват, да си позволяват скъпи придобивки, да са по-духовно извисени, да са нещо над масата, да могат да кажат: "Да, но ето, ти не можеш да си като мен!". А моето съществуване и моите желания са по-инаки сякаш. Движа живота си и подреждам съдбата си, чакайки онова другото. Онова, което ще ме накара да си кажа "А-ха! Това е!". Да не съм просто доволна от това, което имам, а да нямам нужди и желания. Но май този момент е еднакъв със смъртния покой. Може би за това не идва. Живеем за да умрем добре.

Аниме и манга?!

Нямам какво да обяснявам, ако не знаеш ти е рано, ако знаеш и не ти пука, ти е късно. Това, което ме кара да пиша с разбуден дух в малкото си време незаето от мисли над човешкото съществуване е нещо много глупаво. Както някои знаят, а някои - не, от миналата година манга и аниме индустрията в България лека-полека се е хванала за шлифера на възхода (както се казва, натиснала е копчето за нагоре). През март 2009 излезе нещо, което мен лично ме накара да зяпна, да се ококоря и да започна да пискам превъзбудено - излезе първи брой на първия български сборник за манга - Shogun. Сега, има спорове до колко е манга, до колко е качествена, до колко е японска и т.н., но според мен не това е важното, а по-скоро, че е направена първата крачка към нещо по-добро и нещо, което би ни зарадвало още повече. След няколко месеца се появи и Animania - списанието за подвижни образи, което в началото тръгна доста леко, но по-късно се засили и в момента се чудя как да се метна до 21 февруари, че тогава излиза следващият (предпоследен?) брой. От двете списания аз лично научих доста изрази, които до тогава ми бяха неясни или леко объркани, доста за различните аниме и манга студиа, за японските традиции (включая чаената церемония) и си доставих голямо удоволствие от четенето на манги като Omega Complex и B.B. Project (макар и с френски произход ми се струва, че са повече манга от японския представител на жанра в Shogun - Vairocana) и разлистването на статиите отнасящи се за любимите ми анимета, намирайки нови такива в изложенията на рубрики като "Какво гледа Япония". Абе изобщо - голям кеф, като добавим това, че вече излизат и няколко самостоятелни манги на български, имаме ежегодни фестивали като Анивенчър и Аниплей, а и наскоро във Варна е отворен първият манга магазин. Т.е. рафтове наблъскани с манга - новичка, прекрасна манга. Сърцето ми примира.
Обаче не всичко е розово - двете списания се издават със загуба и скоро може би ще спрат производство. Случи ли се това всички български издатели ще се уплашат още повече и този и без това неизгоден пазар, ще се превърне в табу. Нужно ли е да става това? Ако познаваш страстта на анимето и мангата ти предлагам да се замислиш, защото издателите не могат да си купуват сами списанията, а после ти да щракаш с пръсти да мрънкаш, колко те боли гъзъ за тея гадни комерси и евтини издания рисувани с пета. Ако така мислиш, повече няма и да получиш.

Полезни линкове:

Списание Animania
Списание Shogun
Веси, която се справя по-добре в систематизирането на проблема

Джа не и до нов акъл!