Нещо грозно на земята, нещо мръсно на лицето, нещо криво в светлината - сфетофарът на вселената. Накратко - петното. Гадно, отвартително, мазно, не на място, смърдящо, безполезно леке. Така се е насадило в живота, че всичко останало започва да заприличва на него. То е дете. Изрод на съвременните култури, безсилно единствено пред себе си и бясно, защото оригиналността за него е блян. То само понякога прилича на нещо, а иначе представлява сбор от бъцили и тук - таме някое полезно вещество. Нито има собствено съзнание, нито знае какво иска, но всички го забелязват в отчаяния му опит за събиране на внимание. Самата му същност е да привлича погледите и мислите, но не както би му се искало. Дори няма виц от типа: "Колко петна са нужни, за да завият електрическа крушка...", защото то е наистина безполезно. Когато е малко иска да е голямо, за да го смятат за нещо повече, когато порастне и разбере, че всичко е било нахалос, страда театрално, че преди си му е било добре. Даже име си няма - част от тълпата лекета на улицата, а най - тъпото в него е, че се смята за единствено по рода си. Мечтите му са толкова далеч от него, че по - скоро са като чужди. То няма нищо свое. Не му пука за нищо, защото иначе съвсем ще избледнее и дори няма да го мачкат и стъпкват. Това, което го интересува притъпява или преекспонира - т.е. нищо естевствено като самото него. Блъска въображаемата си глава в стената, молейки се поне един път да му стане нещо. Не за да умре, а за да привлече внимание. Даже му е забавно да обмисля кой как ще реагира, ако един ден изчезне. Амиии... Радостно - все пак е леке. Дори парцалите са на по - висше стъпало от него, защото може и да обират всичката човешка простотия, ама като ги изперат не изчезват и запазват себе си. Петната са нещо непреходно...
